The Death of Love
превод - Vera Bathory & Nikola Bathory


Смъртта на любовта

Нейните последни въздишки
Се носеха нежно по пламващия вятър
Нейните очи на светица, изпълващи се със сълзи, повдигащи се с истина
И тогаз златно проблясване като началото на Рая
Останаха писъците й, разбиващи сърцето ми
И в хватката на огъня
Познах смъртта на любовта

Къде ще бъдеш, когато се подготвят за бран?
Какво ще видиш с невинността си там?
Къде ще бъдеш, мила моя?
Къде ще бъдеш, когато се подготвят за бран?

Къде ще бъдеш, когато Бог слави?
Там ще бъдем, между мъртвите и умиращите
Къде ще бъдеш, мили мой?
Къде ще бъдеш, когато Бог слави?

Предсказания и слава изковаха голямо презрение
Понеже да стоиш бездеен в сенките, докато врагът властва
Посветен на обещаното, под светия щандарт
'По заповед на царя Небесен'
Дойде смъртта на любовта

Къде ще бъдеш, когато хулят?
Как ще виждат, когато истината е ослепителна?
Къде ще бъдеш, мила моя?
Къде ще бъдеш, когато хулят?

Къде ще бъдеш, когато мракът се надига?
Как ще се опазиш от ужаса му?
Къде ще бъдеш, мили мой?
Къде ще бъдеш, когато мракът се надига?


Залезът изгарящ бе като поличба за гибел
На светата желязна девица, докато тя умираше

Но видения и амбиция
Никога не се съобразяват с подчинение
И тя бе на мисия от най-висок ранг
На Бог преди клането
Като меч през съскаща вода
Възправи се тя там, където стрелци я търсеха
За смъртта на любовта

Праведната смърт на любовта

Жил обожаваше смелостта й
Чистата й бяла броня
Грееше срещу англичаните в пoток от светлина

И докато те се събираха в нощта,
Болест нахлу в душата му,
Разлагайки я...

Несправедливо поставена насред огъня
В пламъци, валкирия
Без да иска, тя го накара мигом да се влюби в нея
И в очите му стана богиня

И дори когато секнаха дъха й
Думите й оставиха белег
Защото само в хватката на мрака
Ще сияем сред най-ярките звезди


Как ще дишаш, когато колелетата им
[за мъчения] се въртят?
Как ще знаеш дали небето не е в пламъци?
Къде ще бъдеш, скъпа моя?
Как ще дишаш, когато колелетата им
[за мъчения] се въртят?

Къде ще бъдеш, когато тълпата [от езичници]
издига кладата ми?
Няма ли да избягаш и да ме обявиш за парий?*
Къде ще бъдеш, скъпи мой?
Къде ще бъдеш, когато запалят кладата ми?


На страната на Жана във всичко,
Което бе възвишено и божествено
Той се закле да извърши престъпленията
Гарги се изсипаха върху тази гълъбица
Престъпления, които само той знаеше
Произлезли от умовете на слепците,
Които Църквата разпростря за убийство високо
Над смъртта на любовта

Несправедливо поставена насред огъня
В пламъци, валкирия
Тя твърдеше, че небесата са осветени от кули
И в очите му стана богиня

И дори когато се бореше да си поеме дъх
Думите й оставиха белег
Защото само в хватката на мрака
Ще сияем сред най-ярките звезди

 

* Парий в преносен смисъл - презрян, безправен човек.