Her Ghost in the Fog
превод - Nikola Bathory

Нейният призрак в мъглата


Луната, тя виси като жесток портрет,
меки ветрове нашепват заповедта на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и Среднощният кошмар гази сънищата.
Но, без сълзи, моля
Страх и болка могат да придружават Смъртта
Но нейното желание, което насочва, е увереността
както ще видим

Тя бе божествено създание,
Което целуваше в студени огледала
Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Тъмни опиянени очи
Арабски кошмар

Тя грееше над цветовете на водите
На езерото на живота ми като перла
Докато тези, които не можеха да Я имат
Не Я освободиха от този Свят

В онази съдбовна вечер
Дърветата воняха на залез и камфор
Фенерите им гонеха фантоми и хвърлиха
imquisitive поглед, като сенките, които хвърляха
Върху любовта ми, която се изпълваше с печал на лунната светлина

Прогонвайки разсъдъка,
Или смъртта като техен път,
Те се промъкваха през гори хипнотизирани
Лежащи на тафта
На Нейните люшкащи се бедра
Всичко те разгледаха
Запази мъгла на разсъмване
(За да скрие смъртоносна благословия)
Нейният призрак в мъглата

Тяхното изнасилване остави
(Петима Божи мъже)
Нейния призрак в мъглата

Зората откри Я там,
Под взиращият се Кедър
Копринената рокля разкъсана, гарвановата Й коса
Полетяла да покрие красотата Й разголена
Посипана бе със скреж, знаех, че изгубена е Тя
Плаках, докато сълзите се обърнаха в молитва.

Тя Ми се бе клела в благоуханна кръв
Никога да не се разделяме
За да не би ревнивият Рай да открадне сърцата ни

Тогава това изкрещях:
Върни се при Мене
Роден съм влюбен в тебе
Тогава защо смъртта да застава помежду ни?

И както заглуших нежните Й извивки
С мечти неизречени и последни думи
Съгледах блещукане стъпкано на земята
Ключът от камбанарията на църквата

В селото не плакаха много за Нея,
Защото Тя беше вещица
Мъжете им копнееха да опитат
И аз разбих под търсещите вина знаци на Христос
Моята измъчена душа на леда

Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Монашески очи
Арабски кошмар

Тя бе Ерсюли, притежаваща
Млечно бяла кожа
Моя порцеланова Ин
Грациозен Ангел на Греха

И толкова за Нея
Полъх, вонящ на залез и камфор,
Фенерът ми прогони духа Й и удари
Параклиса им пламтящ и всички заключени в страдания
Най-подходящи за съд, който тяхната библия тълкува

Прогонвайки разсъдъка,
Или полагайки го в пламък непосрамен,
Очистих се от крясъците
Хипнотизирани
Лежащи на тафта
Или Нейните люшкащи се бедра
Над всички, защитаващи се отчаяно
Запази мъгла на разсъмване
За да скрие последна благословия
Нейният призрак в мъглата

И аз прегърнах
Където любовницие гният
Нейният призрак в мъглата

Нейният призрак в мъглата