Thirteen Autumns and a Widow
превод - Nikola Bathory

  Тринадесет есени и вдовица

 По рождение безпътница като главня в ясна нощ
Очите Й предаваха заклинания на лунната зловеща светлина
Обезпокоителен взор вечно блуждаещ в далечни морета
С изцедена кръв и мъртва, истинската Й майка бе нахранена
От хищни вълци, които елементите доведоха
От назъбени скалисти планини, които сякаш мъчително израстнаха

 През търбуха на гората, черна карета бе теглена
Атакувана от бодливи светкавици, които съскаха от бурята
(Позлатени в Карпатски гербове)
Носейки роби в леговището на содомита за новороденото
В тази вечер, когато самата Контеса се роди уродлива
Трагедия се промъкна в името Батори

 Елизабет кръстена, не по-бледа от роза
Порасна мрачна като силф
Никой не бе по-студен в покой
Все пак красотата Й предеше мрежи
Около сърца, които поглед би сгодил

 Тя се страхуваше от светлината,
Така че щом падна като порочна грешница
Под сурова пуританска власт
Тя принесе в жертва…
Мандрагора като девици на плъхове в стената
Но след като ангелски камшик лижеше затворниците заробени
Нивга не бяха били сънищата Й толкова маниакално жестоки
(И обсебени от такива наслади)
За гарвани, окриляващи нощните Й полети
Еротични
Наполовина отритнати от духовенството
Предстоящи мъчения
Наполовина научени от кабалата на демоните
В Нея
Пътят Й Я отведе към вуду
За да види да се прекланя пред сянката Й
Плътно множество
Въпреки че вътре в себе си Тя се отвращаваше
Не от Своя ковън от ухажори,
А от втренчения поглед на техния Господар

 “Трябва да обърна очи към химни
Защото погледът Му оставя догми по кожата ми
Той знае, че мечтаех за плътски обреди
С Него не-мъртъв за три дълги нощи”

Елизабет не слушаше
Напевни проповеди
Които влачеха тъй голяма вина до вратата Й
И погребваха душата Й с тъй тежък камък
Защото Тя се закле и Свещеникът въздъхна
Когато Тя коленичи, за да изкупи [греха си] …

 Тя се страхуваше от светлината,
Така че щом падна като порочна грешница
Под сурова пуританска власт
Тя принесе в жертва
Благоприличието си като целомъдрено
На този вълк в сукно
Нахвърлил се в
Изповедалнята Й
Опрощението ще дойде
Когато греховете Й бъдат отмити
От повторно кръщене в бяло…

 Огледалото хвърляше кълба дим на Беладона
Върху гроба на невинността Й
Скритото Й лице изплю убийство
От шепот до писък
Целият сън сякаш бе прокълнат
От Фаустовски стихове
Но там в оргиен Ад
Нямаше нищо по-ужасно
От огледалното откровение
Че Тя целуна фалоса на Дявола
По своя воля…

 И тъй с прозорци широко разтворени към менструалното небе
[като] слънцестойна Ева Тя тайно избяга от замъка
Дъщеря на бурята, яхнала любимия си кошмар
На ветрове без молитва
Стигмата още сълзяща между краката Й
Студено окървавяване, което внушава нови омрази
Тя видя Магьосницата
През снега и усойните гори на содомитското леговище

 Девет извити съдби хвърлиха отсечената кост да умре
За гърлото на Елизабет
Проклятие победи и подтикна луната
В монолог да блещука
По между стъблата на дърветата
Призрачно да освети пътека
Покрай воя на нимфи лесбийки
В хватката на содомита
Към вулвата на гората
Където вещицата Я обучи
В дори по-мрачни теми

Между любовни елексири и melissas
Сред маста на удушени мъже
И злокобни истини, стари лоши поличби
Елизабет се прероди

 И под разкъсването на зората Тя се завърна
Като пламък в черепа
С обещание да гори
Тайни пазеше Тя яздейки
През мъгла и блата, докато се показаха
Стените на замъка Й, в който неспокойните
Брояха лешоядните гарвани

 На сутринта Тя се събуди от приказка
Църковни камбани Я изтръгнаха лудо от съня
Биени от самокастриран и обесен свещеник
Като пурпурен прилеп под камбанарията
Набожните бърбореха свойте мантри
Вещиците шест пъти утроиха цените си
Но Елизабет се засмя, тринадесет есени бяха минали
И Тя бе вдовица от бог и Неговия гняв, най-сетне…