Блог на Дани Филт от 22 юни 2009
Превод Никола Батори

Здравейте! Как сте, по дяволите?

След последното писано от мен предприехме австралийския етап от нашето световно турне, като свирихме съответно в Пърт, Аделаида, Мелбърн, Сидни и Бресбейн, като при нас се завърна китаристът Чарлз Хеджър, а Джеймс ще свири на предстоящия концерт във Финландия. Пътуването беше доста изтощително, най-вече заради първоначалния полет, за да стигнем до тук, който продължи 23 часа, а часовата разлика беше допълнително увеличена от по-нататъшни вътрешни полети, въпреки че те бяха през ден, освен в Сидни (където изнесохме два поредни концерта в една и съща зала).

Освен това, всички полети бяха на Quantas, които са изключително либерални с пиенето, перфектна рецепта за крайна скука и схващане. Всъщност успяхме да убедим стюардесата на един от полетите да дойде на концерта, тъй като всички, които срещнахме в Австралия, изглеждаха много приятелски и постоянно разговорливи. Промоутърите, които се грижиха за нас, също се справяха чудесно, карайки ни да се чувстваме добре дошли и ни настаняваха в много хубави хотели с вдъхновяващи гледки. Помогнаха и на поне един от нас, който царствено се напиваше нощем, обикновено през почивните дни, и завършваше наводнен с бира в хотелска стая.

Няколко смешни моменти включваха Мартин, облечен в костюм на Борат, тичане из хотела в пет часът сутринта, да се оплачат на персонала на хотела, че съм ексхибиционист и промоутърът, който на следващата сутрин откри обувките си вкаменени във фризера.

Видяхме и много забележителности, отидохме до зоопарка в Сидни, както и пътувания из пристанището в наводнена от дъжда лодка. И наистина изглежда, че Cradle of Filth постоянно пътуват със запас от черни буреносни облаци, влачещ се зад нас, защото веднага след като достигнахме приятелските брегове на нашите обичани братовчеди в Австралия, започнаха страхотни дъждове. До такава степен, че някои части на страната бяха сериозно наводнени, което предизвика обявяването на кризисно положение и вложи епидемията от свински грип, която също успя бързо да разцъфти в наше присъствие от само няколко случая до стотици заразени. Ама и ние сме едни посланици!

Не, наистина си прекарахме страхотно в Австралия и беше истинско удоволствие да свирим за всички наши фенове там, въпреки че в няколко случая трябваше да напуснем залите заради наложен ранен краен час, което е винаги обезсърчително, като знаеш, че хората търпеливо са ни чакали (в ситния дъжд) дълго след концерта.

А също така се случи и онзи инцидент, когато паднах по време на биса в Аделаида.

Имах главоболие и бях замаян от часовата разлика, три безсънни нощи, пиене, донесено от фенове, и липса на апетит и краката ми просто омекнаха в края на основния сет. Стоях на сцената, когато изведнъж... Бум-тряс-не, благодаря ти-Дани, реших да сляза до пулта на мониторите, преди да съм паднал съвсем, после се сгромолясах надолу по стълбата към бекстейджа. Исках да се върна за остатъка от биса (бяхме по средата на Cruelty..., когато се случи това), но присъстващата медицинска сестра беше силно против, особено като видя как се нося насам-натам като новородено жребче. Така че моите извинения за съкратения, леко инструментален сет в Аделаида...

Както и да е, въпреки времето и неизбежната часова разлика в двата края на пътуването, беше удивително посещение, кулминацията бяха четири страхотни последни концерта и подробно запознаване с коалите, летищата, пържолите от кенгуру и останалото от удивителната австралийска култура.

А сега пиша от хотелската си стая близо до Хелзинки, където тази вечер трябва да свирим на рок фестивала Kivenlahti, а времето навън изглежда леко по-малко мрачно с напредването на деня (какво казах за дъждовните облаци, които ни следват? Както изглежда, цяла седмица времето тук е било топло и слънчево...). Тази сутрин направихме саундчек в студения ръмеж, а преди това стояхме в палатка и пословичните ни кратуни измръзнаха, докато чакаме... Сега изглежда, че започва леко да се показва, така че може и да извадим късмет за концерта да е сухо. Ще облека няколко десетки фланелки, отивайки към мястото на фестивала, ако този постоянен студ продължава, да знаете.

И мисля, че това е всичко що се отнася до изпълнението на обета ми да разкажа на всички вас за последните ни приключения. Отново смирено се извинявам за закъснението и нередовността на кореспонденцията ми, но сега, когато по-голямата част от концертните ни ангажименти бяха успешно изпълнени, тези малки новини ще започнат да се появяват все по-често.

От отровеното перо на Count Backwerdz,
Godspeed On The Devil’s Thunder…
Dani Filth, June 2009 EH